13.01.2012 г., 13:39 ч.

Навярно ще си спомниш 

  Поезия
480 0 0

Аз навярно ще съм от тези,
онези твойте кратички истории
за жени, окичени с копнежи,
и уж все още с друг тон за теб говорещи.
Навярно бях с мъжко име в телефона ти
и ме заведе на онези места,
мълчаливо тълпата прогонили.
И толкова да ме обичаше във пустошта!
И толкова там да ти бях единствена,
съчувстваща, усещаща, разбрала…
И толкова нощи и ти за мен да си си мислил,
когато ти кажа, че почти не съм спала.
Навярно свалях десетилетие
от годините, по мъжката гордост натрупани.
Очакваше навярно да съм се усетила
принцеса на тайните ти, през фетиши пречупени.
Навярно ще си спомниш, че когато те срещнах,
действах безразсъдно, както и сега.
Не ти ме направи, аз бях си гореща.
С безмоторни самолети от край време летя.
Навярно ще си спомниш – не мене обичаш,
а чуждото как присвоявам за свое,
но без да се вкопчвам. Доброволно при мен се отвличаше,
а аз откуп не исках. Нима те учудва, че все някога спрях да съм твоя?


11.01.2012г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??