4.01.2008 г., 11:02 ч.

Навярно те събудих? 

  Поезия » Любовна
1445 0 10

В писмото, което ти пратих,

скрих свойта целувка. Откри ли я?

Потръпвайки, проплаках без глас…

Навярно те събудих? Исках

 

да разбереш колко много ми липсваш.

Една целувка пътува към тебе сега,

а твоята – знаеш ли колко ми липсва?!

На гарата съм…Чакам влака.

 

Но той така и не предполага, че

ме разделя с кратките красиви моменти,

които преживях със тебе...

И не знае колко много значат.

 

Не от съжаление съм тъжен…

Не съжалявам за това, което се случи…

 

Вече пътувам, но всичко остава,

променено – ти съществуваш -

не върху хартия само,

а жива – в моите мисли…

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??