Извезана с магически ширити,
за последно
усмихва се през облаци и утрини мъгливи
есента.
И в някоя от утрините тихо и безследно
навярно ще се свие между листите сълзливи
на романите с оръфани корици, с овехтяла
суета.
И ще тичат по разкаляните тръпнещи шосета
чифтове нехайни гумени пътъци
на цветя.
Всяка локва ще сънува, че е майка на морето. ...