На природата
Навън е... просто
сняг, студ и няма любов,
а земята чака своето.
Човекът да й даде цялата си душа.
Как се досетих ли? Просто.
... Скалите, дърветата и измръзналата
душа на природата, те всичките плачеха.
Дори великата Родопа,
бе отворила огромните си очи -
невинни, чисти и пълни с тъга.
Тя тъгува тържествено,
но кой, кой ще да види това?
Нейните хора, онези безчувствените,
онези, които се смеят безгрижно
и мразят ближния.
Мразят дори и себе си!
- Не, Родопа, те няма да разберат...
Ще се моля да доживееш и видиш
възкресението на безумците!!!
© Димитър Атанасов Всички права запазени