Навън е
още неприспано
лято, но в мен тъче се
есенна тъга,
от дните ми,
изнизани накратко,
като гердан през
пръсти разпилян.
* * *
Навън е
циганското лято...
с очи горещи
гали есента.
Ще скрия в себе
си от него малко,
топлик от блян
до пролетта.
© Искра Радева Николова Всички права запазени