Отново е есен! Навън захладня!
Момичето в мен романтично въздиша...
Сред листопадни алеи и птичи крила
младостта ми отминала, по петите ми тича.
Вятър се втурна и всичко завихри,
като свободен, самотен ездач...
Разчорли денят ми с палави мисли
и разстла ги в ръцете на изкусен плетач.
Избухна есента ми в чудотворни пожари
напоили с любов всяко живо стъбло.
Навън е есен! Сезонът умело разпалил,
скрити пориви на които падаме в плен.