Навън е пролет
Навън е пролет, красота,
случайно срещнах те сега,
блестят очите ти красиви,
сърцето грабват мълчаливи.
Мираж ли е това не знам,
но образът на пролет там,
ме връща в спомени далечни,
донесли поривите вечни.
И ето сипят се лъчи
по твоето лице, коси
и пролетта е подранила,
и чудото е сътворила.
Дървета, пролетни цветя,
във тях живее любовта
и падат цветовете бели –
в душата чувства закъснели.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени