28.02.2016 г., 0:52 ч.

Навън се мръкна 

  Поезия
351 0 4

Навън се мръкна

 

Пак притъмня. Стана студено.

Пак ми намокри душата.

Дъжд и вятър се редуват на смени,

и предизвикват мъглата.

 

И тя, повикана, веднага пристигна.

Естествено, на талази.

Леко избута здрача притихнал

и по стъклото полази.

 

Гледката вън взе да се скрива.

Детската глъч замлъкна.

И този ден си отива...

Просто навън се мръкна.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??