Навън вали
Навънка силен дъжд вали,
надбягва се с моите сълзи.
Съдбата тъжна и радостна, нали?
Нощната тревога и радостта пълзи.
Колко ли тялото ми ще издържи
да среща трепети и нежност,
да нахлуват в мене сто лъжи,
искам тебе, само тебе и твоята вярност.
Не съм самотница, но усещам се сама,
когато времето твоя вик отдалечава,
денят е смазан от догадки и тъма. ...