11.10.2004 г., 18:31 ч.

Навътре 

  Поезия
875 0 0
имам аз мечта
да се събудя без болка в гръдта
да усетя любовта
и после мога да умра
събуди се, осъзнай!
сляп ли съм за живота?
събуди се и дерзай!
не може ли да спре шума в главата?
но не би...
събуждам се и пак така
всичко е като в тъпа шега
живееш, за да умреш едва
не вярвам да е така
кажи ми, че не е възможно това
утеши ме с целувка една
уви - и аз падам в прахта!
Къде си ти сега
някаде в моята тъга
дълбоко заровен в мисълта
обгръща ме тишина
виждам частици от мен
разпилявани всеки ден
опитваш се да ги събереш
или поне да ги спреш
но единственото, което виждаш е тъма
болка премесена с тъга
без страх и свян
навлизаш в стъкления храм
виждаш ли нещо там
оцеляла вяра само!

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??