Прониквам бавно, упорито в тебе,
забивам се като пирон,
но явно безразлично е за тебе,
не казваш нищо, нито дума, нито стон.
А аз прониквам надълбоко,
чак до твоите недра,
усещането е жестоко,
по е силно от глада.
А на тебе ти е някак безразлично,
не издаваш нито звук, ни стон,
явно преди мен били са много,
явно съм поредния пирон.
Навътре в теб, във твойта същност,
потапям се в твоя свят,
пробивам прелестната външност,
по-силна си от опиат.
Но ти си твърда и не влагаш чувства,
за теб е просто на шега,
за теб това е вид изкуство,
да си играеш с любовта.
© Деян Димитров Всички права запазени
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=32831