Ти спомняш ли си първите ни срещи -
безшумни, плахи, но и като вик?
Вик, който тихомълком ни пронизва
и дните ни превръща във единствен миг.

А спомняш ли си думите омайни,
които сипеше като поет?
Те сложиха начало на нашите тайни.
Сериозни думи - като за обет.

Не си ли спомняш трепета, със който
докосваше ме с огнени ръце?
Ти шепнеше, че огънят ще запечата
пробойните във моето сърце.

А хилядите мигове, в които
ме вдигаше на пиедестал?
Нали ти беше казал, че за мене
години дълги си мечтал.

Ти спомняш ли си миговете си на слабост,
граничеща със отчаяние и със сълзи?
Животът понякога удря.
За да не паднем, някой трябва да ни задържи...

Какво си спомняш? Вече не е важно.
Ти знаеш - времето върви напред.
Аз помня всичко и съм благодарна
за времето, прекарано със теб.