Да вдигнем ний наздравица със празни чаши ,и в шепи скътали надежда, Да протегнем пак изсъхнали ръце. Да седнем тук един до друг отново ,и в шепи криейки копнежа, Да потърсим щастие в изстрадало лице. Да спрем за малко музиката силна ,и с лица завряни във ръцете, Да поплачем за отминалите дни. И плахо, леко, тихо, нямо, скришно ,макар и не дотам успешно, Да облеем ний Земята със сълзи. Да застанем пак до някоя ограда стара ,и в шепи скътали уплаха, Да погледнем в изоставения двор. Да видим колко тъжно е да бъдеш (макар и не дотам човечен) Човек отровен от човека - Жертва на човешкия отпор!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.