NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
13.08.2019 г., 22:32 ч.

Наздравица 

  Поезия
461 1 5

НАЗДРАВИЦА

 

Бяла, мълчалива, студена, с очи луната
безпристрастно следи моите движения,
а аз, до безразличие притиснала душата,
изсипвам всички страсти и вълнения

 

в чашата искряща от сребро и минало.
Прозореца отварям и на неговото огледало
се спуска тя полуусмихната, застинала,
посяга към чашата с лице запламтяло.

 

Казвам „Наздраве!“ и чувам звън камбанен
на кристал в сърцето си - зов, или спомен,
а може би е повикът крещящо измамен
на прашинки от огнище в сън многословен.

 

„Наздраве!“ - отговори и докосна косите ми
с най-нежната си бяла, одухотворена ласка.
Сълзи се разливат в сърцето от очите ми,
отразили на самотността красивия блясък.

 

Издухва вятърът всички образи от стъклата.
В дъното на чашата поляга тихичко мрака.
Под прозореца се прегръщат голи листата.
Аз седя... наздравица ... от някого чакам...

 

13 08 2017

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наздраве, Георги! Когато друго няма, се радваме и на виртуалните. А, може би, те са по-истински от действителността. Нали живеем в паралелни светове.......
  • "голи листата" - мн хубаво пишеш, наздраве!
  • Е,х, Пепи, много сме, ако това е някакво успокоение! Взаимно ще си кажем "Наздраве", докато душите ни търсят желаното в дъното на чашите!!!
  • И на мен!
  • Наздраве!
    Хареса ми...
Предложения
: ??:??