Назови ме по име, когато
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато,
птича песен дръвче огласи,
щом от ехо далечно – на лято,
минзухари накацат в треви.
Назови ме по име когато,
хорска глъч зазвънти през април,
щом любов се разлее в сърцата
и поля заблестят в цветен стил.
Назови ме по име, когато,
пожелаеш искрица една,
да запали в теб огън богато
и превърне в магия света!
© Данаил Таков Всички права запазени