Master_and_Servant (Натали)
15 133
6.02.2007 г., 12:35 ч.

НЕ... 

  Поезия
765 0 5
Не твърдя, че мога да разплитам,
мрежите, които сама съм изтъкала,
не съм и лъгала, че мога да обичам,
цвят да вдъхвам в приказката бяла.

Не съм прошепвала, че ще е лесно,
стръмнината, гладкост да постига,
дума, последвана от чувството ответно,
обръч хванал, мрака да прикрива.

Не съм и пяла тъжни песни,
стихове не умея да редя в поема,
но обещала съм, струни безпогрешни,
топла гръд в ръката да постелят.

От тебе се родиха тези тежки мисли,
зрънцето пося, дълбоко вътре в мен,
края идва, не може все да сме артисти,
пиеса нова да създавам ден след ден...

© Натали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истински, откровени думи,
    болка и тъга в жената.
    Звук от наранени струни
    долавят ми сетивата.

    Поздрав за стиха и усмивка.
  • Прекрасно изразена болка
  • Когато искаш силно без задръжки,
    след мигове красиви подарени
    и шепнеш нежно думи тежки
    и внасяш огън в чувствата студени.

    Тогава и борбата ще е сладка,
    защото за нея ти на всичко си готов,
    една жена,от теб е тя по-малка,
    но буди таз забравена любов...
  • Познавам те добре...Не се измъквай!
    Защо ми разиграваш пак пиеса?
    Може! Аргументите си ти изтъквай,
    зная, че си умна, че си поетеса,
    но защо в спор ме ти въвличаш -
    доколко между нас е туй уместно:
    вината си - разбирам, не отричаш
    и искаш разговор да водим честно!?
    Разбирам, че ще бъде много сложно,
    защото си логична, а и строга,
    но точно затова пък е възможно -
    за теб да се преборя аз ще мога.
    (С продължение)
  • Поздрави за стиха, Натали!!!
Предложения
: ??:??