12.01.2010 г., 12:39 ч.

Не 

  Поезия
601 0 4

Не вярвам. В правила не вярвам.
И в граници. В канони. В конституции.
На ничий бог, за нищо не съм благодарна,
не се бия във чужди революции.

Не следвам. Никого не следвам.
Ни лидери, ни апостоли, ни спасители.
Обичам да съм в списъка последна,
и да съм различна от значителните.

Не строя. След мен следи няма,
нито пепел, ни семена, ни градини.
Оставам невидима и недоразбрана.
Вятър в дъжда ще напомня, че ме е имало.

09.01.2010г.
гр. Сан Фернандо

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, вече остави следа!!!
  • разтърсващо е! този твой стих има невероятно въздействие, дълбоко послание, добро звучене. трябва да кажа, че и изразните средства следват смислено идеята, която е цялостна, ненакъсана. посланието се разбира - трогва и се запомня.
  • Нещо не го разбрах... Ма сигурно аз нещо...
    Все пак да си кажа:
    "Не следвам. Никого не следвам.
    Ни лидери, ни апостоли, ни спасители.
    Обичам да съм в списъка последна,
    и да съм различна от значителните."
    Е? Хем последна, хем не следваш... Неподвижна? Съжалявам.
  • ... отрицанието, когато стигне своя предел, своя край, се доближава до положителния полюс...
    Брайчева - харесвам непринудената ти противоречива същност...!
Предложения
: ??:??