Не, не ми се прибира отново
в самотата на твоите думи.
Остави ме с орлите да скитам,
в непознати небета и бури,
за да свия гнездо на открито.
Да попие в перата ми вятър
и в крилете ми друг да се крие
в сняг и в дъжд, в зима и в лято.
И когато те срещна случайно
да премина през твоята сянка,
не умееща мен да обича,
но научена мене да чака.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени