djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
21.06.2017 г., 11:34 ч.

Не! 

  Поезия
4147 32 35

Не мога да те пусна и не искам.

Не зная как без теб да продължа.

Очите си затварям... стискам, стискам,

повтарям си, че сън е и лъжа.

 

Но щом повдигна клепки само мракът

прегръща ме, а всичко в мен крещи.

Врабче въздъхва нейде в пущинака.

Кажи ми, че това си ти... Кажи!

 

Навсякъде те виждам, полудявам.

По кожата ми пъплят страхове.

Говоря ти... Не искам да повярвам,

че повече не ще те видя. Не!

 

И става все по-тихо, все по-стръмно...

На ръбчето на бездната стоя.

Да имах тази сила да те върна

сама бих влязла в черната земя.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно силно ! Браво !
  • Много хубаво!
  • Да, да! Добре....
  • Мълчи се тук!
  • Толкова сила и чувство! Поздравления!
  • Много силно и въздействащо!
  • Без думи .....преживяла съм го !Прегръдка!
  • Разтърсващо... Нямам думи... Стисна ме за гърлото... Но запомни - не си сама в мъката си!
  • Прекрасно.
  • Силно и искрено предадено душевно състояние. Душата ти е наранена, но ти си силна ище превъзмогнеш болката.Усмихни се и продължи напред.
  • Искрен, емоционален стих...
  • много добро стихотворение
  • Прегръщам те без думи!
  • Хубав стих...но, много тъжно.
  • Изпълнено и препълнено с чувства,размисли,послания!!!Изглеждащо лесно написано!Не вярвам!Тази творба излъчва голям емоционален заряд!Иначе казано написано със сърце!!!Който пише така знае какво означава!!!Поздравления и от мен!!!
  • Ж-че! Поклон!
  • !
  • О, милото ми то.... колко много мъка и болка има тук!
  • Прегръщам те, Жани! Остави ме без дъх и буца заседна в гърлото ми... Ако можех по някакъв начин да ти изпратя сила и смелост... Но само ти си знаеш какво ти е...
  • Животът следва своя жесток кръговрат...Никой не може да отнеме спомените!
  • Няма да ти казвам да се усмихваш! Ти ще го направиш, когато си готова. Гуш!
  • Говори, пиши, само така болката ще си тръгне!
  • Гушвам те, Джи! Защо трябва да ни боли толкова за да излизат истинските и най-силно стихове, защо???
  • Той сега има нов по-хубав дом, Жани – в сърцата на всички, които са го обичали. Ще позатихне болката след време, да, но ще останат хубавите спомени - за думите, делата и душата му. Ти ще се усмихваш тъжно при спомена за него от този, а той от Онзи свят ще ти връща всичката си обич, бъди сигурна!!
    С теб съм, Мила!! Дръж се!! Ти си силно момиче!!
  • Остaви ме без дъх този стих...
  • "Да имах тази сила да те върна
    сама бих влязла в черната земя."

    Толкова силни и искрени чувства могат да доведат само до този финал на стиха.
    Поздравления!
  • Прегръщам те мило момиче!!! Бъди!
  • Обичам силата на стихотворенията ти... В тях Животът Е!...*****
  • Разбирам чувството.... Хубаво стихче!
  • Силно! Трудно е, но си превъзмогнала погребите на мълчанието с този трогателен стих! Съболезнования, Жанет!
  • Не, мила djudjii, болката от загуба на скъп човек не поутихва, а ни разкъсва всеки ден все повече и повече! Но, повярвай ми, те не искат да страдаме, а да продължаваме да живеем за техните деца и внуци... Да ги обичаме и да им се радваме! И да продължаваме да пишем! Пиши, мила djudjii! От болката се раждат най-хубавите стихове!
    Желая ти много сили, мир и щастие!
  • Знам, Анабел. Всяка болка поутихва след време, но някои рани никога не зарасват. Просто, ако сега не го напиша, ще гръмна. Той винаги ще е специален за мен. А за теб... много силно се надявам някой ден да се научиш, да не прескачаш рисковата граница. Знаеш... Благодаря за прегръдката!
    Иренко, не съм толкова смела, а и все още има за какво да продължа напред. Човекът до мен е най-голямата ми подрепа, дори и в този момент. Поантата е от едно друго сърце, което наистина изгуби всичко.
    Албена, Маргарита...
    Благодаря ви!
  • Нямам думи!
  • Хей... както си на ръбчето , бавничко се завърти и виж колко хора има зад теб, които те обичат и искат да бъдеш част от живота им. Това са хората, които са важни. Това са хора, за които ще тъгуваш ако напуснат живота ти. Порадвай се на всеки миг с тях, дай им възможно повече от времето си и ... усмихни се на спомените.
  • Жанет, много силни стихове!... Раната боли... Но трябва да продължиш напред...с мисълта, че пак ще бъдете заедно. Поздрави!
Предложения
: ??:??