Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими.
Не искам да съм като сиромах,
останал сам по ледени пързалки.
Душата не обича този страх,
че в тъмното е мъничка и жалка.
А залезът когато прокърви,
случайно върху бялата постеля,
тя тъжно си измисля сто вини ...