Не ме разбра. А как те исках.
Разхвърли бляна ми красив.
Прекърши вярата ми. Тънка нишка.
Не бе готов за мен, любов.
А сбъдването. Бе на метър.
Прелитнала над двама синева.
Не ме отпи. Не преоткри звездите.
И гасна в мрак. И тишина.
Прегърнах здрача. И линея.
Разсякох се на стонове. Без звук.
А ти си чужд. И еретично смеещ.
Тежко се сбогувах с този миг.
© Здравка Бонева Всички права запазени