Огън не се гаси с бензин,
а – с вода.
Мен с теб ли ще гасят?
Клетките ми до полуда
за теб горят.
Устни до кръв стисках,
за да не прошепна, че те искам,
а със сърцето си го изкрещях,
без да имам право твоя бях.
Изповедта на твоето сърце в моите очи гореше -
дар и смъртна присъда беше.
Не бих те дала,
не бих те заменила,
ти си болката, която ме държи жива.
© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени