Дълго време не бях себе си,
не бях себе си, а някой друг,
сякаш носех целия свят на раменете си,
превърната във мрачен, кален труп...
Очите ми не бяха същите,
мъртвешки, черни руини,
нямаше ги в тях могъщите,
бодри - на живота - светлини...
Ръцете бяха посинели,
умиращи от студ и свян,
с смъртта се бяха те преплели,
живота беше само блян.... ...