Не бяхме галеници на съдбата
и брулиха ни зимни ветрове.
И себе си раздали без остатък,
изкачвахме миражни върхове.
Без страх горяхме жертвено на клада,
безумно търсихме надежда - брод.
И болката редувахме с наслада,
повярвали във чудото - живот...
И повече от всякога сме живи -
не ни сломиха преходи - беди.
Напук на всичко, пак ще сме щастливи
и стихове ще пишем по-добри!