Защо изричаш сбогом...рано е...
Не бързай!
Не сме си казали онези мънички неща.
Не сме усетили усмивките на ветрове застинали.
Не сме се гмурнали в най-бурната вълна.
Не сме се любили във нощи недочакани.
Копнеж е нашата любов.
Не бързай!
Налей ми чаша с още спомени.
С целувки ме побърквай тази нощ.
И след това рани във мен детето,
наивно вярвало във верността.
Със страшна сила разруши мечтите,
че вечна може да е любовта.
Да ме боли... Да ме изгаря...
Да мога да забравя теб...
Ала и в болката не мога.
Изрече сбогом...
Късно е!
© Цветето Б. Всички права запазени