Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува -
там синьото е с цвят на диамант.
Не ми е важно колко ли ще струват
обувките, по-важен е смехът.
Затуй ела усмихната и боса,
косите нека с вятъра трептят.
Сърцето мое до безумство проси,
да бъде част от дивния ти свят!
© Данаил Таков Всички права запазени