***
Не чакай мене – неочакваната,
че аз съм като влак без гара –
неискана и непотърсена
далече някъде изгарям.
Не викай мене – неповиканата,
за викове съм глуха днес.
Не чува никой мойто викане
във тоя глух, забравен лес.
Не ме сънувай – несънувана съм.
Знам – лик красив ще ми изваеш.
Ала наяве и сред други
лицето ми не ще познаеш.
7.02. 2003 г.
© Василена Всички права запазени