Назад не зная как да се обръщам.

Препукват кости. Белези болят.

Заслужих вечно лошо да ми връщат. 

А аз добро не зная в този свят. 

И Видовден все още е далече. 

Не чакайте за пир на празни ясли. 

Аз може да съм тъжен и обречен, 

но всъщност в мене си отглеждам щастие. 

Не, няма как назад да се обърна. 

Не ще ви чувам рибените гласове. 

Която ме повика - грешка смъртна. 

Така боля, от мъка да умре. 

Не ме съдете, че съм толкоз жлъчен. 

Какъв да съм? Отровата на вкус горчи. 

Изпивах я до дъно, без да гъкна. 

От болки вече спря да ме боли... 

А ти във мен живееш, мое щастие. 

За теб живея още. Неслучайно. 

Обичах те. Обичам те. Прекрасно е - 

да зная, че това ще е безкрайно... 

Danny Diester 

(Стихопат.)