Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича.
Сянка прелита за миг
разместила светлината.
В шепите бисер блести
събрал истории за луната.
Превземащи мисли струят
през жълтооката дюна.
Вятър разчорли косите ми
с момчешка палавост, луда.
© Валя Сотирова Всички права запазени