17.01.2010 г., 15:42 ч.

Не чакам твоя съд, любов! 

  Поезия » Любовна
701 0 9

Не чакам твоя съд, любов!

Да бъда грешник отреди ми,

но имам теб и мил покров.

Защо избра мен, разкажи ми?

 

Обичам те подобно луд,

отпил от твоите вълшебства.

Ти с мен си – никога със друг,

възпяна в стихове и песни.

 

Любов, прокажен съм от теб,

разкъсван от горещи страсти!

Родих се, за да съм поет,

получих в дар – живот и щастие!

 

Любов, аз влюбен съм във теб:

признавам го, защото зная,

че няма по-свещен обет -

да бъда с теб дори след края

 

на праведната си съдба...

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??