Не, че не искам да те прегърна - повярвай ми, просто не мога. Само на сън те целувам... защото наяве - не мога. Не трябва, не бива, дочувам. Сърцето в спазми умира. И не само от теб - и от мен се страхувам, защото съм страшна магия. Не искам пак да наранявам. Сърцето ми да чувства умее. Но знам, че ако те допусна до себе си докрай, до мен ще изтлееш. А очите ти са толкова хубави! Със сълзи няма да ги почерня. Не мисли, че съм безчувствена, да обичам аз също умея. Но от себе си се страхувам. Обичам, но съм невярна. От тази болест боледувам, заплашвам другите да страдат. Лек за нея не намирам. В себе си я нося - тя е клада. И мене ми е тежко да те гледам, да те приемам неприет. Да понасям самозаслепението... Колко струва ти това на теб? А как се чувствам, знаеш ли? Не мога да го понеса, да идваш и да си отиваш ти, един и същ противен път. БЯГАЙ! Не те моля, казвам ти! Бягай, вярвай ми, ще те догоня! Но, ако успееш, моля те, скрий се, там е съдбата, там е завоя.
Много,много,много ама много ми хареса!!! Римата не е много идеална и защо да бъде, но пък като съдържание е ...не намирам думата..Много близко до моя изказ, може затова да ми харесва! Браво
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!
А очите ти са толкова хубави!
Със сълзи няма да ги почерня.
Не мисли, че съм безчувствена,
да обичам аз също умея.