Буцата в гърлото ми...
Тя e само моя!!!
На никой и за нищо
не бих я заменил.
Защото знам от нея!
Че живота е тъга, любов.
Защото знам че тя е нежност,
но също и обков...
Буцата в гърлото ми!?
Тя ме ръчка ден и нощ...
Тя ме кара да бъда по силен
и смирен.
И кара ме да се усмихвам...
Когато ми се плаче!
И да плача, когато се усмихвам.
© Ангел Всички права запазени