Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
4.10.2006 г., 0:12 ч.

...не до оцеляване, а до себераздаване 

  Поезия
791 0 13
В мен са плодовете на моето
щастливо, късно лято.
Във мен е времето.
Посято в сълзи и безсъния.
Пожънато във болка, но в доверие.
Прибрано... с обич до влудяване...
И до раздаване покълнало е в мене.
На късното ми лято от жарта,
разпалих тихото горене на кръвта...
и до последна капка, врекох се
във себе си, така да те обичам...
Сега в огнището на късното си лято,
обичам не до оцеляване, а до сетното
на кръст...себераздаване.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??