sinoptic (Красимир Трифонов)
163 358
29.11.2012 г., 11:34 ч.

Не дочаках те 

  Поезия » Любовна
772 0 2

Не дочаках те, моя любов!

Уморих се, ти не порасна -

малка, крехка, две устни живот,

мила, звездна, бяла и страстна.

 

Не дочаках те, моя любов!

Беше зрънце, покълна в ръцете,

реката бе вчера, въздишка и брод,

днес - тръпчиво, нагарчащо цвете.

 

Не дочаках те, моя любов!

Да приседнеш в скута ми в мрака,

не дочаках те, плъзна мъгла

и постелята мигом заплака.

 

Не дочаках те в дългата нощ

до прозореца свит и тъгуващ,

тичаше вятърът гневен и лош

и размина ме с поглед ликуващ.

 

И луната без дъх онемя,

лудо крачеше в стаята скучна,

не дочака те даже съня,

в звездни улеи ядно се спусна.

 

Не дочаках те, моя любов!

Остарях, ти не порасна -

огнева, дива, две шепи живот,

чудна, слънчева, вечна, прекрасна!

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??