Не докосвай сърцето

Не, не докосвай сърцето,

когато навън пак вали!

Плаче душата ми тъжно,

а времето само мълчи.

Не, ти не тръгвай към мене,

няма ни пристан, ни бряг!

Всяка надежда ще вземе

огън от чувствата пак.

Страда душата ми в мрака,

няма в небето звезди.

Краят на пътя е, никой не чака,

губят се всички следи.

Не, не докосвай сърцето,

спрялото време боли!

Дълго ще плаче небето

с бисерни тъжни сълзи.

           Мария Мустакерска