15.11.2015 г., 20:06 ч.

Не е 

  Поезия
554 0 5

Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.

Не пада лист - отлита крехък миг,
запазил само шарения спомен.
Целувката от вчера днес е вик,
единствено от ехото запомнен.

Отрони се в окото ù небе -
от ноемврийски дъжд тръпчива нотка.
Прибра в килера старото сърце,
метлата си и черната си котка.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??