Защото отминаващата ми семейност
прибра във точка приказните феи.
И те отлюспиха последната искрица,
след нея измълчан е всеки порив.
Защото в левия ъгъл се смеят любовните паяци
със целия абсурд, изхлузил се от пръста.
С крещящо име - вечно празни празници.
Разпаднаха се жалките компромиси,
окачили на крив пирон ненужна обич.
И защото не спряхме да чупим
тухла по тухла – димът си остана понятие.
Само луната в сиво процежда ...