Будувам като нощно, приказно създание
и себе си не разпознавам (вярно е) - тъжна,
а непозната в сънищата ти будува,
все иска с теб над ложето ни да лудува.
Будувам като твое мъжко озарение,
а помъдряла мъка с теб не се сбогува -
неизчерпаемо витална клада,
ехидно тихо тържествува...
Будувам като малко скрито слънце,
което хоризонтът знае да изпива,
измислица небе за мене тръпне -
страданието няма как да си измисля.