Не е ли есен?
Не е ли утрото безкрайно страшно,
когато се събуждам пак сама
до шкафчето, което пак е прашно,
тъй както всяка мебел у дома -
покрита с прах от отекчение,
излъчваща омайна топлина
до сянката на кратко увлечение
по новата навлязла светлина.
Не е ли вечерта безкрайно влажна
в прегръдките на вечната мъгла,
която с уста солено-блажна ...