"Не е ли изкуство любовта?"
Под тюркоазите на синьото небе
рисувам аз картина на живота
и в танца на вълните в бурното море
като че изгрев се прокрадва сред боята.
Рисувам чувствата на мъничко момиче,
изрязвам от картонче сърчица,
във вазичката слагам пролетно кокиче,
гланцовото блокче по листите лепя.
Танцувам с роклята на балерина -
как леко стъпвам аз по розовия под;
и със усмивка тъй неотразима
разказвам ти за валса си - живот.
Пея песни радостно-любовни
с глас на славей; очите ми искрят!
На сцената раздавам се напълно и доволно -
пламъци красиви в сърцето ми горят.
Не е ли изкуство любовта:
картина, танц и песен на морето;
и с усета на филмова звезда
разгаря творческия дух в сърцето...
© Теди Всички права запазени