Не е сън!
Всичко е толкоз красиво!
Цветята цъфнали навън-
хората не гледат криво.
Усмивки, детски смях, шеги,
усмивки благи.
Сърцето се топи от радост
при вида на тази благост.
Какво му трябва на човек?
Не е дошъл за век.
Определени дни са отредени-
нека бъдат подредени.
Нощите да не са студени!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени