Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства
се превръщат в поле от ненавист...
Разминават се погледи гръбно намусени.
Всичко свърши... И - черно на бяло -
непознати сме. Тоест, бивши отвсякъде.
Разговаряме кротко и хладно.
С неудобство мълчим зад стъклата си.
Не е същото слънцето... Като факла ...