На Ани П.
Сред мрак се крие страшният ти замък
от тежък, мокър пясък построен.
Стените по-студени са от камък,
не стига светъл лъч до твоя ден.
Въжета са преплетените клони,
оплели здраво крехката душа.
Притискат те и мислиш си, че могат
прекрасното у теб да разрушат.
А някъде напред, в далечината,
прозорец светъл чака, като страж.
Това е твоя път към свободата. ...