16.08.2009 г., 23:15 ч.

***(не-есенно - за татко) 

  Поезия
1463 0 26
Някога, преди да отлети,
духът на вятъра
прескочи равноденствието
по средата
и остана
в солената сянка на лятото -
на връзки от седеф и бриз
метнал през рамо
две дузини стъпки, пясъчни.
Окъселият ден все го чака оттатък.
Да събират кестени - заедно.
Да се скарат - за нещо си тяхно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Предложения
: ??:??