Запали свещта,
за да видиш бъдещето.
С малката й светлина
проправи си път в тъмното.
Обгърни с топлината й
сърцето си
и за първи и последен път
поеми си въздух.
Прекрачи прага на живота си,
сграбчи го с всички сили
и не го пускай.
Не го пускай
до сетния си дъх!
© Някога Някъде Всички права запазени