Все сам стоиш в онази стая -
гледащ в точка,
мислещ нещо,
мълчащ, самотен.
Вълк единак си -
всеки вижда,
но аз не искам
самотник ти да си.
До теб желая аз да съм -
ръка топла да ти дам,
рамо под главата ти да сложа,
силно да те прегърна.
Не заслужаваш повече
сам да продължаваш.
Приеми ме в твоя свят,
за да усетиш живота пак.
12.11.2007
© София Русева Всички права запазени