Аз няма да те дам на старостта -
вратата под носа ù ще заключа.
Не искам да угасне тая жар,
която нестинарките измъчи.
Не искам да бледнее лудостта
и неразбрани от разумни хора,
да си останем винаги деца,
а те, разумните - да си говорят...
Аз няма да те дам на тоя свят,
където само думи прозаични
навсякъде проникват и болят...
Но не и там, където те обичам.
© Геновева Симеонова Всички права запазени