Не идвай!
Не съм те заслужила.
Обичах.
Ревнувах.
Прощавах.
Разкайвах се
за греховете ти.
Боляха ме
твоите тайни.
Разкъсано свети
прозрение
какво между нас
не достига.
Обречена вечност
през мене
върви и лъжливо намига.
Познато.
Тревожно.
Отчаяно.
Така те копнее душата ми.
Безпомощно
в ритъм объркан
сърцето препуска
в очакване.
Не идвай!
Съдбата ни - скитница
предрича
поредното влюбване.
И само таз
песен - немирница
ми връща
надежда изгубена...
Не идвай...
Не съм те заслужила!
© Теменужка Маринова Всички права запазени