Lycki & Mojsei
Не идвай тука втори път -
нали отровата изпихме:
жестокост зрее в моя кът…
Топлината тук изтрихме.
Не можеш обич да дариш -
живееш в изневяра
пред мене друга ти виниш,
тъй рушиш - чрез тази мяра.
Напира в мен ридание…
С какво ли го заслужих?
Дари ми ти терзание -
молебен му отслужих.
Създадохме живот мизерен-
защото липсва топлата любов,
в която да си верен
чрез порива си мил и нов.
© Росица Петрова Всички права запазени