Не искай вече моята душа.
Във нея сякаш нищо не остана.
Там само вятър скита и с тъга
покрива с клонки старите ú рани.
Не искай вече... нямам стих за теб
и думите ти вече в мен не пеят,
забравено - сърцето в буца лед
превръща се... и с болката линее.
Не искай вече... моето небе,
отдавна в гордостта ти се разбиха
и вятъра, и птиците, и две
сълзи горещи... с мрака се стопиха. ...